Кайсии

anaresim (30)

Спори се, дали родината на кайсията е Североизточна Армения- там се е отглеждала от 3000 години, откъдето тръгва разпространението й. Или  Китай, където е била известана повече от 2000 г.пр.н.е., или североизточна Япония. През  първи век стига  до Европа, а от  Х век кайсията се разпространява в Германия, Франция, Гърция / наричана от тях арменска ябълка/. Много по- късно стига до Америка, Австралия, Африка. У нас кайсията се  отглежда  след Освобождението. Кайсиевото дърво достига до височина около 8 метра, живее  40-60 години. Познати са над 120 сорта кайсии.
Съдържа: Богати на Калий- 260 мг%- много важен за потентността. Той активно участва в подържане на  мускулния тонус, подпомага снабдяването на капилярите с кръв-  подържат ерекцията; витамини: С- 13 г%- участва във функциите на половите жлези; РР- 0,77мг%- укрепва кръвоносните съдове; значително количество витамини от групата на В, Е, провитамин А 2,48 мг%;  0,4 – 1,3% пектин; нишесте, дъбилни вещества; микроелементи:  Мед-  играе важна роля при кръвообразуването и тъканното дишане, затова  кайсията се препоръчва при  възстановяване на хемоглобина в кръвта, при анемии – важна и необходима при бременност; Фосфор- 21,2%- допринася за отделяне на жизнена и здрава сперма, повишава либидото; Желязо-необходимо за развитието бебето, при недостиг то ще го приема за сметка на организма на майката. Получаване  на анемия в този период е рисково и за двамата; Магнезий- активира половата активност; калций- важен за повишаване на либидото, участва в процесите на възбуждане на нервните клетки;  натрий; високо съдържание на захари от 4 до 20%-  основно захароза; съдържа  антиоксиданти. В кайсиевите ядки има 28% белтъчини и до 58% мазнини/ има и отровни цианиди- ядките да се употребяват в малки количества/.
Сушените кайсии са с по-високо съдържание на витамини и минерали, имат  леко слабително действие.
Добър  източник на желязо. При диабет- не са подходящи- имат висока захарност до 60%, и калий – 1,7 г/ 100г.