ЛЕЧЕНИЕ С МИНЕРАЛИ ПО МЕТОДИТЕ НА ИЗТОЧНАТА МЕДИЦИНА ПРИ РАЗЛИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

МИНЕРАЛОГИЯТА е наука, занимаваща се с минералите и минералните вещества- техния състав, строеж, химични и физични свойства, тяхното образуване, изменение. КРИСТАЛИТЕпредставляват твърди тела с правилно повтаряща се структура в трите пространствени измерения на атомите, молекулите и йоните. МИНЕРАЛИТЕ са природни неорганични /около 4 000/ и рядко органични продукти/ такъв е кехлибара/. Те произлизат от геоложките процеси в земната и слънчевата система, на всички небесни тела. Почти всички са с кристална, характерна геометрична структура. Свойствата и качествата им зависят от кристалната структура и химичния им състав. Степентта на йонизация и различните размери на атомите определят различините видове кристална структура. Химичният състав и подреждането на химичните елементи правят минералите относително еднородни. В природата има и различни химични елементи в естествено състояние, които също се наричат минерали. Названието минералпроизлиза от minera- къс руда или камък/ от тях се получават метали/. Думата „кристал“ идва от гръцки и означава „замръзнала светлина“. Сега имаме информация за около 760 минерални вида и около 400 минерални разновидности.

    ФИЗИЧННИ СВОЙСТВА НА МИНЕРАЛИТЕ: плътност, относително тегло, твърдост, крехкост, цепителност, еластичност, лом, пластичност, лъчепречупване, блясък, цвят; други свойства: магнитни, парамагнитни, електрически, радиоактивност и др.

България разполага с голямо разнообразие на минерали. Срещат се: **Ахати и разновидности им: **Мъхов/ халцедон/ ахат с кафяв, зелен, черен и други цветове; **Паралелновичест/ урогвайски/ ахат- с различни оцветявания; **Дендритовиден – ахат (халцедон); **Пейзажен- с включени образувания от други минерали; **Концентричноивичест – ивиците са разположени концентрично; **Ясписи- червен, зелен, жълт, черен, брокатов. **Сардер- кафяв до червеникав; **Карнеол- червен; **Хелиотроп – луково до тъмнозелен с червени петна (хематит); **Оникси- черен и бял; ** Кремък- всички видове; …. Виж още:

    ИСТОРИЯ НА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА МИНЕРАЛИТЕ В МЕДИЦИНАТА Използването на скъпоценни камъни и минерали за лечение и профилактика на различни заболявания се прилага от столетия. Такива методи са използвани за лекуване от Абу Рейхан ал Бируни още през 10 век с така наречените” елексири”. Авицена описва в „Медицински канони” приложението на обработен нефрит върху местата за третиране при различни болести, който е останал известен като “нефритена възглавничка”. Много европейски учени и лекари от това време са прилагали методите на Авицена. До нас достигат редица сведения, свързани с използването на скъпоценните камъни за различни лечебните цели, от Индия, Китай, Египет, Шумер. Според историческите данни Индия е първата страна, в която оценяват и започват да прилагат скъпоценните камъни за лечение при много заболявания. Древноиндийските лекари са препоръчвали: диаманта, изумруда, рубина, сапфира, бисера, лунния камък, топаза, котешко око, корал, оникс и др. Те били стривани, изпичани по определен начин, а след това готови за приемане. Още от древността се знае, че като лекарствени средства в китайската медицина са използвани почти всички известни за онова време скъпоценни камъни. Широко употребяван и почитан в Китай също е нефритът. Основно се е използвал при заболявания на бъбреците. Според написаното в трактата ”Чжуд-ши” с комбинацията от различни минерали, камъни, билки могат да се лекуват всички болести. Каквото всъщност древните хора са правели столетия. Най- често са използвани: тюркоаз, лазурит, седеф, бисер, изумруд, корали. В Тибетската медицина се употребява кехлибара, кварца, диамантите- стрити на прах и с прибавяне на различни примеси . Египтяните са използвали минерали при приготвянето на сложни лекарства за вътрешно приемане. Според тях и носенето на скъпоценните камъни влияе на здравето. В средновековието арабските лекари също препоръчвали носенето на различини камъни при заболяванията. В средните векове и европейските лекари използват при лекуване знанията на Хипократ и Гален, които не се различавали особено от тези на източната медицина. Минералите се прилагат за вътрешен прием и външна употреба, приготвени по съответните начини за различните заболявания.

Многовековният опит на лечението с минерали и скъпоценни камъни, може да бъде използван и сега. Не трябва да се противопоставят възможностите на минералотерапията с методите на съвременната медицина. Може и нека да се прилагат едновременно при лечение на много съвременни заболявания. Това ще доведе до намаляване на количествата на прилаганите медикаменти и неблагоприятните последствия от тях, ще се ускори оздравителния процес.