Праз

anaresim (31)

Той е летен  и зимен. Съдържа в 100 г пресен зеленчук: витамини: C- участва във функциите на половите жлези; група“В-” спомагат за синтеза на половите хормони: В9- Фолиева киселина, подходяща за хранене на бременни жени;  B1- 0,100 мг, B2- 0,006 мг, B3- 0,530 мг; E- 2,000 мг ; А;  Микроелементи: Калций- важен за повишаване на либидото, участва в процесите на възбуждане на нервните клетки- 87 мг; Калий- 225 мг- много важен за потентността- активно участва в подържане на  мускулния тонус, подпомага снабдяването на капилярите с кръв- добрата мускулатура и кръвоснабдяване подържат ерекцията; Натрий- 5 мг, Фосфор- допринася за отделяне на жизнена и здрава сперма, повишава либидото- 46 мг; Хлор- 99 мг; Магнезий 18 мг- стимулира половата активност; Сяра 17 мг; Желязо- 3,10 мг- необходимо за развитието бебето, при недостиг то ще го приема за сметка на организма на майката. Получаване  на анемия в този период е рисково и за двамата; Мед- 0,15 мг, Цинк- 0,31 мг-  има важно значение за повишаване и поддържане  на ерекцията, образуването на спермата. При всяка еякулация се намаляват около пет грама цинк; Флуор- 24,00 мг, Манган- 1,00 мг; белтъчини 2,24 г; мазнини 0,34 г; въглехидрати 6,27 г; Целулоза 1,29 г. Вода 89,0 г; етерични масла, захари- глюкоза и фруктоза; каротин, хлорофил, фитонциди- с антибактериално и дезинфекциращо действие;  източник на диетични фибри,   Нискокалоричен е -хранителна стойност: 38 ккал = 159 kJ; в него липсват мазнини.
Счита се, че  произхожда от Средиземноморския регион и Азия, култивира се  повече от 3000 години. В древен Египет  е един от най-консумираните зеленчуци.  На много погребални фрески се открива изображение на  праз Египетски фараони го подарявали на своите жреци в знак на признателност, съществувал е  култ към него.  Среща се в погребални фрески заедно с другите плодове и зеленчуци.  Празът не е познат като диво растение и се предполага, че се дължи на труда на човека. В Библията  е споменат като една от египетските храни. Гърците и римляните също са го употребявали.  През VII век  става символ на галските племена- те закичвали шлемовете си с пера от праз. В  България празът е познат от много древни времена. В църквата от с. Долна Каменица, Нишко /XIV в/, художникът е нарисувал  стръкове праз пред светите апостоли.