Праскова

anaresim (26)

Известни са около 5 000  сорта. Родината й е Древен Китай- считана е за „райски” плод, който носи безсмъртие. Донесена в Европа през I век, през дългия път от земите на днешен Иран и Ирак през Мала Азия. Античните лекари са считли, че тя е отровна.
СЪСТАВ в 100 г: Белтъци- 1 г; Въглехидрати- 10 г; Мазнини- 0 г;  Вода- 89 г; Ккал- 39; Желязо- 1 г; Витамини: С- 11 г;  А /каротин/ – от 0,6 до 1 мг %; Група „В”- спомагат за синтеза на половите хормони: B1 – от 0,1 до 0,3 мг %; В2 – от 0,05 до 0,06 мг%; В6 – 0,16 мг%; РР – до 0,9 мг %- укрепва кръвоносните съдове; Фибри- 2 г; Калий – до 96 мг- подобрява кръвоснабдяването и поддържа ерекцията; Калций- до 9 мг- важен за повишаване на либидото, участва в процесите на възбуждане на нервните клетки; Магнезий до – 16 мг- стимулира половата активност; Фосфор – до 38 мг- подобрява кръвоснабдяването и поддържа ерекцията; Желязо- необходимо за развитието бебето, при недостиг то ще го приема за сметка на организма на майката. Получаване  на анемия в този период е рисково и за двамата; мед- само в определени сортове. Захари- общо количество 12%, от тях глюкоза и фруктоза – 2,3%, захароза – 9,14%, киселини – 0,66%,  целулоза – 0,5%,  пектин –  до 8% – в зелените праскови пектинът е два пъти по-малко, отколкото в узрелите; биотин, Фолиева киселина. Ароматът се дължи на  смес от мравчена, оцетна, валерианова, каприлова киселина; пантотенова киселина – 0,17 мг%, инозит – 95 мг%.
Полезни са за:  подобряване на процесите на храносмилане, функцията на червата- при констипация; положително въздействие върху  черния дроб; сърдечно- съдовата система- имат диуретичен ефект; стимулиране на жлъчката; при анемия; повишаване на имунитета; поддържат свежестта на кожата.
Внимание: риск от  алергия към прасковите;  не са подходящи при  захарен диабет,  диарии, повишена стомашна киселинност.